Христоматия за малките читатели от 4 клас


Мляко от крава

Станка Пенчева


Страшно съм зает, но ти се обаждам набързо. Тези дни много работихме с баба, изчистихме цялата къща. Само че тя много разхвърля, та все вървя подире ѝ и прибирам. Завлякох метлата зад шкафа, обувките ѝ – най-навътре под кревата. Дори им развързах връзките, да ги обува по-лесно. Пък тя, вместо да ме похвали, взе, че ми се накара. Ако можеш ги разбра тези баби! Под кревата има вързоп с дрехи. Когато съм сърдит на баба, се мушвам долу и заспивам обидено върху вързопа, а тя ходи из къщи и ме вика жално. Накрая, разбира се, се сдобряваме. Особено ако е наближило време за ядене... Баба ми капва в попарата по една капка от някакво шишенце. Казва, че от това нещо козината ми е станала още по-лъскава и че много съм порасъл – бил съм вече педя и половина! Ами като е така, да ми излее в паничката цялото шишенце наведнъж, какво си играе капка по капка! Обичам много да се разхождам по двора. Това, да знаеш, е мястото около къщата ни, краят му се не види! Самото село е по-далеч. То е направено от къщи като софийските, само че пo-малки и всяка си има двор като нашия. В него расте висока зелена гора, през която безстрашно си пробивам път. Е, нали краката ми са късички и малко криви, та често се заплитам и премятам през глава, но веднага скоквам и продължавам напред. Баба казва, че било треволяци и бурени, но аз нали виждам, че си е гора. Скоро открих, че там има и по-големи неща, казват се дървета. За да им видиш върха, трябва да легнеш по гръб. Под две от тях имаше играчки, оставени специално за мен. Баба ги нарече шишарки, растели по големите дървета. Може пък и да е така. Занеса си някоя шишарка вкъщи и почвам да я гоня с трясък по пода, после я вмъквам в скривалището и я загризвам. Е, не е като да гризеш пилешко кокалче, но какво да се прави – по дърветата не растат печени пилета... А днес ходихме да купим мляко. Вместо в магазин, озовахме се в една ниска къща. Миришеше особено, в полумрака различих две огромни, страшни животни. Казвали се крави, но освен това си имат и имена: Милка и Нешка. Те наведоха към мен рогати глави и така изпръхтяха, че едва не ме духнаха. Стопанката им, седнала на ниско столче, дърпаше нещо голямо и розово, увиснало от корема на Милка. От него, ако щеш вярвай, ако не щеш – недей, църкаше и се пенеше в кофата най-истинско мляко! Докато зяпах смаяно, стопанката – леля Янка – ни напълни с мляко бутилката, а баба ѝ предложи да доведе кравите в нашия двор. Имало много трева в него, нека си пасат! А тревата, обърна се тя към мен, в корема на кравата става на мляко. Представяш ли си! Пък аз си мислех, че го правят направо в белите торбички. После леля Янка копна на едно място в двора с мотиката. И какво мислиш? Извади от пръстта истински картофи, дето и аз ги обичам варени! Тук вече седнах от смайване. А по двора се разхождаха кресливи двукраки, облечени в перушина. Приличат на софийските гълъби, ама са много, много по-големи от тях. Баба ми обясни, че това са кокошки и пуйки, дето се продават замразени в магазините и имат такива вкусни кости. И какво излиза, бате? Всичко, което купуваме в София – мляко, сирене, месо, хляб, яйца и какво ли не още – не идва наготово в магазините. Всичко се прави тук, на село. Баба добави, че селските хора се трудят от тъмно до тъмно, зиме и лете. На тръгване махнах любезно с опашка на леля Янка, дето ни даде млякото и картофите. Нали знаеш, че като не можем да говорим с думи, ние разговаряме с опашки. Когато е вирната нагоре, значи всичко е наред. Ако е свита между краката – значи положението е напечено. А махането с опашка може да изразява най-различни неща: че обичаме много своя човек и сме му верни до смърт, че се радваме да се запознаем с неговите приятели, че от масата се носят приятни миризми и очакваме да падне нещо и за нас... Та на тръгване завъртях опашка в знак на уважение и благодарност. А млякото беше такова гъсто и вкусно, че едва не си изядох паничката... Дали да не почнем и ние с баба да произвеждаме нещо?


ОБРАТНО КЪМ РАЗКАЗИ ЗА ДЕЦА