Христоматия за малките читатели от 3 клас


Хитрият петел

народна приказка


Веднъж лисицата видяла един петел, кацнал на високия плет да кукурига, колкото му глас държи. Лисицата приближила тихичко, но петелът бил високо и тя не могла да го достигне.
Повъртяла се насам-натам и решила да опита с хитрост. Седнала на опашката си, престорила се на уморена и рекла:
– Петленце със златно гребенче, какво правиш горе?
– Пея! – отвърнал гордо Петльо. – Веселя всичко наоколо.
После се озърнал, видял, че наоколо жива душа няма и се уплашил. Ами сега, как ще избяга от лисицата? А тя продължила да подпитва с медено гласче:
– Далече ли е до селото?
– Далече е! – отвърнал петелът разтреперан.
– Е, стига си пял вече! – рекла хитрушата. – Я слез при мене да се помолим на слънцето п-бързо да залязва, че изгоряхме в този пек.
– Ще сляза, защо да не сляза – едва продумал Петльо. – Нека да попея още малко, да ме послушат. После ще повикам моите кокошки с малките пиленца, да се помолим заедно на слънцето.
– Повикай ги, петленце! – облизала се Лисана, като си представила как ще си напълни торбата с тлъсти кокошки и крехки пиленца.
Изправил се пак Петльо на плета и запял с цяло гърло. На лисицата ѝ омръзнало да го слуша, пък била и гладна, затова след малко му подвикнала:
– Като седиш високо, виждаш ли ги да идват вече?
– Виждам ги, Лисано.
– Много ли са?
– Много са. И кучетата идват с тях, защото слънцето най-обича тяхната молитва и винаги я изпълнява.
– И кучетата ли? – скочила лисицата.
– И кучетата, кумице. Я виж колко бързат да се помолим заедно на слънцето.
Лисицата подскочила два-три пъти, но не могла да види кой идва по пътя откъм селото. Съгледала само облак прах. Тя бързо се мушнала в храстите и извикала на петела:
– Петленце със златно гребенче, вие почнете да се молите без мен. Аз ще ида набързо да свърша една работа и ще се върна.
Като рекла това, лисицата се мушнала в гората и ни се чула, ни се видяла повече. А Петльо запял радостно. Той бил много горд, че с ума си победил хитрата лисица.


ОБРАТНО КЪМ ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА