Късна есен
Ана Александрова
Навярно натежали от позлата,
окапват на дърветата листата…
Гората, ах, горката – оголява,
без дреха мръзне, плахо се смълчава.
А хорът птичи? Може би замина,
или замлъкна – болен от ангина.
Разнася ехо съскащата песен
на злия вятър: есен, есен, есен…
Препускат гневно облаците сиви,
развели, разпилели тежки гриви…
А нивите сънуват: Иде зима.
Ще падне сняг. Кожух за тях ще има.