Христоматия за малките читатели от 3 клас


Конфитюр

Красимир Дамянов


Жабата много си отваряла устата по време на квакане и като тръгнали един ден животните да се фотографират, специално я предупредили:
– И да не вземеш да се разквакаш пред обектива. С тая твоя голяма уста ще ни развалиш снимката.
– Няма – рекла тя. – Стига да не ме разсмее някой.
– А ти си мисли за нещо и гледай пред себе си. Като каже фотографът “Готово”, ти ще речеш “Конфитюр”! Ясно?
– Квак?
– Кон – фи – тюр.
– Разбрах.
През целия ден жабата си повтаряла каквото трябвало да каже, та устата ѝ да изглежда по-малка. Като стигнали в ателието, фотографът подредил животните по височина.
Слонът и жирафата отзад, пред тях мечката, маймуните, прасето... най-отпред на едно столче – жабата.
Щом светнал прожекторът, и тя мигом забравила всичко.
– Ами сега! – уплашила се тя. – Думата! Бе нещо за ядене, нещо сладко, за закуска... На езика ми е!
– Готови! – предупредил фотографът и си пъхнал главата зад апарата.
– Мармалад! – изкрещяла радостно жабата и се засмяла щастливо. – Мар – ма – лад! Сетих се!
Можете да си представите каква снимка се получила. Най-отпред се виждала устата на жабата, а зад жабата – ако изобщо останало място за някого – по нещичко от животните: три чифта уши, два чифта рога, една маймунска опашка и хоботът на слона!
Както се казва – грешка на езика. Вие обаче внимавайте, особено онези, които имат навика да се хранят с отворени уста.
Яжте внимателно и не мляскайте, защото ако някой се сети вас да фотографира, нищо чудно и да излезете като жаби.
КОНФИТЮР?


ОБРАТНО КЪМ ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА