Христоматия за малките читатели от 2 клас


Приказка за птичето, което научи два чужди езика

Радой Киров

Читателче мило, ти запомни, че свой език има всякое птиче.
Отиваш в гората и виждаш сврака. И подир малко тя почва да кряка.
Гарванът грачи, бухалът буха, врабчето повтаря: „Чик-чирик, чик-чирик.“
И щеше да бъде долината глуха без тоя звучен птичи език.

Една птица също език имала звучен от свойта майка, от баща ѝ заучен. Но когато ѝ се излюпило птиче малко, тя мислила, мислила, па си казала:
– Жалко, че трябва да уча свойта рожба на тоз наш език толкова прост. – Не! – казала майката. – При другите птици ще я пратя да учи чужди езици.

И така, тая птица – умница свойта рожба завела при една кукувица.
Там малко стояло птичето мило, но езика кукувичи то усвоило.
И когато се върнало на своята бука, като кукувица взело да кука.
– Браво, браво, чедо на мама! Като своя татко и майка си няма да бъдеш просто, а с чужди езици ще смаеш всички останали птици.

Тъй се радвала майката и накрая решила да изпрати своята рожбица мила още един чужд език да научи. И тъкмо след няколко дни ѝ се случи да посети един изоставен таван, в който живеел котарак – готован. С удоволствие много голямо, срещу няколко мишки само, котаракът за една седмица тука научил птичето да мяука.

Така то усвоило два чужди езика и всички птици го чули да вика:
– Куку-мяу, куку-мяу – денем и нощем не преставало то да се хвали.
– Куку-мяу, куку-мяу – повтаряло още и всички, които го чули, разбрали, че два чужди езика то владее, така е, ала езика си бащин не знае.

И оттогава за подигравка всички наричат го кукумявка.

ОБРАТНО КЪМ ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА